РОЛЯТА НА ПАМЕТТА В ПРИСТРАСТЯВАНЕТО

2.           РОЛЯТА НА ПАМЕТТА В  ПРИСТРАСТЯВАНЕТО 

       ДАЛИ ПО-ГОЛЯМОТО ПОЗНАНИЕ ВОДИ ДО ПО-ДОБРИ ДЕЙСТВИЯ? 

„ Защото не зная какво правя, понеже не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша.” Римл.7:15

Това изявление на Павел съвпада с мисленето на всеки, който е пристрастен към нещо.

За повечето от нас психологическото разбиране за пристрастието е свързано с мнението ни за онези, които мислим, че са зависими. За съжаление слуховете и осъждането в това отношение са ни по-интересни, отколкото жертвите на зависимостите.

Повечето психологически интервенции при зависимите са основани на социално заучени теории, които предполагат, че поведението при зависимите може да се контролира от добре организирани, но диаметрално разположени системи и убеждения. Тези мнения варират в зависимост от личността и вида на пристрастието. При този модел от психологията на пристрастието, интервенцията често е с цел да промени мислите и убежденията, които ръководят и мотивират поведението. Ето защо е толкова изкушаващо да мислим, че ако зависимият промени мисленето си или ако е добре мотивиран, той би могъл да преодолее пристрастието си. Ако обаче се задълбочим малко повече в някои аспекти на психологията като например невропсихологията, ще открием, че не сме проектирани за толкова  прости отговори и решения. Много проучвания ни напомнят, че не просто промяната в мисленето може да „лекува”. Много учени обясняват, че паметта е един от най-важните „недостатъци” по отношение поведението.

Например – зависимите много често са склонни да ви говорят за негативните аспекти на своята зависимост. Апостол Павел е прав: познанието не спира склонността към злото. Интересно е да се отбележи, че докато зависимите изброяват негативните последствия от тяхното пристрастие, ако ги попитате за преживяването свързано с тях, те повече си спомнят позитивните ефекти от използването на субстанции или друг вид наркотик. Да знаеш доброто, не е същото както и да го правиш. Това, което незaбавно идва в ума, по скоро в паметта на пристрастения е удоволствие, отпускане и факта, че макар и за кратко светът около тях изглежда страхотен.

От една страна битката между познанието и поведението/ между ума и желанията/ може да иглежда грешка и дори  слаба страна в Божия творчески план за човека, но от друга страна очудващ и възхитителен е строежа на нашата невропсихология и начина, по който той се отразява върху на  силата на паметта.

Проучванията в областта на паметта ни накараха да приемем факта, че голяма част от нашето поведение всъщност продължава  без да го осъзнаваме или умишлено да го контролираме.

Мозъкът е проектиран да направи точно такава автоматизация на поведение и когнитивни процеси, поради невъзможността  му , да разглежда всяка ситуация като свежа и нова.

Ако настоящата ситуация е достатъчно сходна със старата, процедурната памет ще повлияе на новата ситуация. Съзнанието не участва в процедурната памет. Тя е дългосрочна и включва поредица от движения и действия, и която ни дава възможност да изпълняваме различни дейности и формирани явления. Този вид памет включва използването на предмети, движения на тялото като: как да караме колело, как да използваме химикала и т.н.

Когато някой  действа маниакално, той  не знае какво прави, той върши нещата несъзнателно, автоматично и без планиране или преднамереност. Това означава, че ако е бил в тази ситуация преди , ще  премине на „автопилот”, без да е необходимо  и да е наясно с всички стъпки, необходими за поведението.

С.Т. Тифани свързва пристрастеното поведение със страхотни умения и автоматични движение като например свиренето на пиано или шофирането. Пристрастието е под контрола на механични движения и преценка без участие на съзнанието и това никак не е лесно да се промени, особено, когато само информацията е единствената намеса.

От това възникват много въпроси: кога и как е започнала да действа процедурната памет. Може ли тя да се промени?

Необходимо е да се запознаем  с  ранното детство на личността, да преценим и свържем  всеки сериозен процес в паметта на детето с пристрастието в по-късна възраст. По време на детството голяма част от прочедурната памет е кодирана. Спомените в ранното детство и юношество имат огромно влияние върху поведението, познанието и емоциите в зряла възраст. Тези ранни преживявания, съхранени в процедурната памет оформят структурата на междуличностните взаимоотношения.

Когато мислим за зависимите и техните зависимости ние предимно ги свързваме с пушачите, пияниците, наркоманите и пр.Напоследък нашето общество започна да обръща внимание и на деструктивното и опустошаващото въздействие на хазарта, порнографията и храненето.

Ако сме честни, трябва да признаем, че всеки от нас е пристрастен към нещо. В книгата си „ Пристрастие и благодат” д-р Г. Мей пише, че всички ние сме зависими, и че няма добра зависимост. „ Нека да бъда ясен – пише той – някои вещества са по-деструктивни от други; алкохолизмът не може да се сравни с шоколадовата зависимост. Ако приемем, че има разлика в степента на трагичните последици от зависимостите, трябва също да признаем, че те имат и нещо общо – отнемат човешката свобода и заличават духовността”.

Нашите пристрастия и склонности не са обноски, които задоволяват погрешни нужди, а обучено поведение, което задоволява „правилните” нужди. Това, което дебело трябва да подчертаем, е че пристрастието не е начин да задоволим нуждите си. Начина, по който задоволяваме нуждите си трябва да може да се променя без много усилия.

Това, което ап. Павел пише в Посланието към Римляните 7 глава се отнася за процедурната памет и това, което се изисква е да се изгради нова такава. За да стане това са нужни здравословни взаимоотношения. Много учени доказват, че личности, които са променили поведението си, са го постигнали с помощта на други хора. Ето защо не трябва да съдим и обвиняваме, онези, които са пристрастени, нито пък да сме такива „помощници”, които да съдействат за продължителността на процесите в процедурната памет.

Само професионалисти могат да помогнат на зависимите да осъзнаят, че тази процедурна памет играе важна роля и да се опитват да създават и кодират нова такава.

Др. Мей пише: „ Разбирането няма да ни освободи от пристрастието, но може да ни помогне да оценим  благодатта и помощта на нашия Господ Исус Христос.

                             Д-р Кити Фрейър и д-р Тод Бурлей