АДВЕНТИСТИ И ЗАВИСИМОСТИ

1.    П Р И С Т Р А С Т Я В А Н Е   АДВЕНТИСТИ  И  ЗАВИСИМОСТИ

 За много от нас тези думи са несъответстващи. Но аз съм сигурна: ТЕ СА.

Адвентистите и зависимостите са били заедно от дълго време, но не искат да признаят този факт.

По този спорен въпрос ние си поставяме няколко цели:

 

  Първо – да ви помогнем да разберете, че това е реалността – Адвентистите страдат от зависимости. Аз използвам думата „страдат”, защото мнозина страдат мълчаливо. Неписаното правило между нас е: „ Ние сме Божия остатък. Ние имаме истината. Ние нямаме хора със зависимости, но ако има, това значи, че не се молим достъчно и не сме духовни достатъчно.”

  Както ще разберете от следващите статии, пристрастяването е духовен проблем, но също така и физически, емоционален и психологически. 

  Второ – ние се опитваме да създадем Христо-центрични, теологични и медицински източници, за да помогнем на вас и тези, които са загрижени и търсят помощ, надежда и изцеление. 

Трето – искаме да ви насърчим да потърсите помощ от Адвентната църква, защото тя иска да помогне.

Нашата църква не винаги е приемала истината за зависимостите, макар, че много пионери са работили години наред в това направление, за да можем да осъзнаем неговата реалност.

Нашата църква не винаги е знаела как да помогне, дори когато е осъзнала този проблем. Зная, че много хора, са били наранени от църквата, която са обичали и са нямали друг избор, освен да я напуснат. Истински съжалявам за болката, която сме ви причинили.

Едно от блаженствата на Енагелието е, че дава втори шанс на всеки.

АДВЕНТИСТИТЕ И ЗАВИСИМОСТИТЕ?  Могат ли тези думи да стоят една до друга? От гледна точка на битката, която водим със зависимостите, аз много бих искала тези думи да не са заедно.

От друга страна обаче, ако светът ни идентифицира като „онези хора, про които мога да отида и да намеря помощ и лечение”– нека тези думи стоят заедно.

                                                          Бонита Шилдс 

         

                             ГРЯХ ЛИ Е ПРИСТРАСТИЕТО?

 

( Да тестваме духовната жажда за свобода и Бог, Който никога няма да се откаже от нас )

 

Копнежът за Бога и силното желание за свобода окупира цялата същност на нашето съществуване. Според думите на Августин- владиката от Хипо, „ Нашите сърца са неуморни, докато не намерят почивката си при Него”. 

Ето защо този копнеж и желание за свобода, право на избор и свободна воля ни връщат обратно към Сътворението.

„.. Владейте .../ Бит.1:28/ и... свободно да ядеш.../ Бит.2;16/ обесняват причината за нашата естествена реакция към всяко нещо или всеки,  който се опита да определи, кои сме и какво можем или не можем да правим.

И това не е цялата история – нещо, създадено за копнеж по Бога и желание за свобода съгреши против Бога и против себе си. Ние се надигнахме срещу Божия авторитет и злоупотребихме с нашата свобода и нашето естество се раздели на две. Павел говори за това в Римл. 5:15-19 „ Защото не зная какво правя, понеже не върша това, което  искам, но онова, което мразя, него върша. Обаче, ако  върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър, затова не аз върша това, но грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша, защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша.”

Защо е така? Трябва ли да бъде така?

 

Какво е пристрастие?

Ние определяме пристрастието като състояние, далеч от релния живот, в което желанията намират приложение и енергията е поробена на специфично поведение, неща и хора. Това са идоли, които изместват Бог,  Когото сме отхвърлили, но те нямат нищо общо с Него. Те не могат да се сравнят с неговата божественост или да задоволят нуждите на човека. И така те ни обладават, отнемайки ни свободата и започват да ръководят живота ни. Крайният резултат е деструктивност от злоупотреба с вещества, хора или неща към които сме прилепени до толкова, че не можем да се освободим и се затваряме в себе си.

Зависисмостта не бива да се бърка с навика и умението. Те са научено поведение, точно както и пристрастието. Например аз имам навика да ям плодове и хляб на закуска, синът ми предпочита хляб и фъстъчени масло. Моята съпруга свири добре на пиано, бегло поглеждайки нотите, а аз имам добри умения с китарата. Всяка от тези дейности обаче, може да бъде прекъсната с помощта на волята без да причинява болка и без симптома на осамотението.

От друга страна алкохола, цигарите, сексулната зависимост, наркотиците и всяка форма на зависимост не могат да си отидат само и единствено с волята. Зависисмостите ни принуждават, изнудват и стават закон за самите себе си.

Няколко стъпки, водещи към пристрастяване:

 

  1. Толерантност – това е период на нагласа, през който свикваме с предмета на пристрастие/ цигари, алкохол и т.н./ С времето „враждебната” реакция на тялото, ума и духа утихва, правейки ни толерантни, дори зависими.
  2. Самоизмама – умът става изобретателен, оценявайки и утвърждавайки пристрастено поведение, успокояваки се, че един ден ще спра или ще спра, когато искам...
  3. Загуба на волята – конфликта между желанието да сме свободни и желанието за „силни усещания” ни прави по-малко резистентни и ние се предаваме.
  4. Изкривено внимание – пристрастените стават толкова обзети и окупирани от желания обект, че не обръщат внимание на страданието, което причиняват на себе си и на близките си. Единствения начин да се „спяравят” със ситуацията е отново да й се отдадат.
  5. Скриване на проблема- чувството на срам и страх, да не бъдат разкрити още повече изчерпва енергията и ги изтощава.
  6. Тайно споразумение – приятели, които имат същата зависимост, често ги подкрепят и ги карат да се чувстват нормално.
  7. Пълна капитулация – С времето зависимите стават умели в използването на „наркотика”, какъвто и да е той и освобождението от него изглежда нереалистично.

 

                         Становището на Библията

 

Библията говори за пристрастяването по няколко начина. Първо, тя ни запознава с концепцията за изкушението. Няма специална причина, за да пожелате нещо, нито пък имате реална нужда. То просто се появява и сякаш „ Тревата от другата страна на оградата изглежда по-зелена” и вие сте съблазнени да я имате. До тук все още сте свободни. Можете да откажете, можете да предотвратите изкушението като избягвате мястото, хората или да прогоните мислите, които ви се натрапват.

Ако окажте съпротива на първото нападение, оставате свободни, нищо не се е случило още. В противен случай, може  да станете любопитни за последствията, ако решите да опитате само веднъж – фатална грешка. Последствията рядко изглеждат достъчно ужасни, за да засенчат интригата, а именно да направите нещо необикновено, нещо лошо. Колкото повече се взираме в изкушението, толкова повече се приближаваме до него, колкото по-добре изглежда то, толкова повече го желаем. Битие 3:1-6

„А който се изкушава се завлича и подлъгва от собствената си страст. „ Яков 1:14

Въпреки различните гледни точки по отношение произхода и целта на изкушението, Библията ясно заявява, че постоянството е неговото естество – отправната точка на пристрастието. Дали гледаме на него просто като биологическа способност или съблазън, породена от тъмни, външни сили изкушението винаги е първата възможност за пристрастие. Веднъж приложено то то неминуемо започва да се утвърждава, мотивациите са толкова объркани и свободата на избора се превръща в свобода на компромисите. Ето защо при поява на изкушението нашето Да или Не имат огромно значение. Когато не казваме Не на изкушението, желанието се подхранва, докато породи грях, а грехът поражда смърт – смърт на нашата свобода и нашата личност. Грехът никога не е моментен инцидент. Когато той навлезе в живота ни, започва да го контролира и узурпира душата ни. Нашата същност се променя и действията ни говорят за нов начин на живот. В Посланието до Римляните ап. Павел описва двете АЗ във война – едното действа в хармония с това, което знаем, че е добро, а другото дърпа волята в друга посока. Пристрастието много бързо превзема нашето същество и ние ставаме безсилни да устоим на силата му и да бъдем отново свободни. „ Може ли етиопчнин да промени кожата си и леопард пъстротите си – пита пророкът, тогава как можете да правите добро, вие, кото сте се научили да правите зло.” Ерем.13:23

Ние имаме нужда пт помощ, която е извън нас – от Божията спасяваща благодат, от нашите приятели и професионалисти.

 

                            Пристрастие и грях

 

Преди да разгледаме уникалната и ефективна роля на благодатта и да предложим надежда за тези, които се борят със зависимостите, трябва първо да научим каква е връзката между пристрастието и греха. Библията не използва думата „Пристрастие”. Могат ли грехът и пеистрастието да са взаимозаменяеми, да бъдат синоними.

Първо  няма добри зависмости. Алкохолът и нокотинът са опасни субстанции, които ще ни навредят. Работата и здравословната храна от самосебе си са добри, но ако се пристрастим към тях, те също ще ни навредят и се превръщат в злоупотреба с Божественото творение. Павел ясно заявява: „ Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно, всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.” 1 Кор.6:12

Пристрастието винаги е морално зло, а всяко морално зло копнее за греха. Грехът от своя страна не се нуждае от пристрастието, за да просперира. Пристрастието е една от многото изяви на греха.

Карл Менингър – психиатър – издаде книга, в която предупреждава да не заставаме срещу тендецията  да се освобождава  личността от морална отговорност за действията си и пристрастието да се счита за заболяване. Той отбелязва също, че да се нарече зависимият грешник е до известна степен осъдително и липса на  съчувствие.

Според други, напълняването например може да се дължи на гените, на химията в мозъка, условията, слаб характер, липса на морална отговорност, воля или връзка с Бога.

Менингър и други негови колеги  осъждат такова становище.

Линда Меркаданте посочва няколко гледни точки в подкрепа на Менингър. Тя казва:

  1. Ако наречем пристрастието грях, това поражда неоправдана вина в този, който е безсилен и е в клопка, намалява неговата лична отговорност и този слабоволев човек трябва да печели битка с пристрастяването?? Логично ли е?
  2. Поради това, че зависисмостта е много сложно състояние, експертите призовават към хармоничен подход и дисциплинарни методи, които ще доведат до пълно възстановаване. Да се пренебрегнат гените, и  мозъчната биохимия би било безотговорно, но игнорирането на духовните мерки би довело до частични решения. Меркаданте предупреждава срещу опасността да се постави само диагнозата и правилният мениджмънт, без да се обърне внимание на духовните нужди. „ Не е достатъчно- казва тя – да заместиш деструктивната зависимост със зависимост от нехимически субстанции.”

Бил Уилсън -  основател на фондация”Анонимни алкохолици” заква, че „ много алкохолици търсят Бог в бутилката и като не го открият там, тя им става идол”.

Всяко нещо, което ни „прилепява” към себе си измества Бога. Работохолизма, кариеризма,, излишното безпокойство, порнографията, преяждането или „месианския синдром” / чувството, че никой не може да ме замести/ могат да бъдат толкова опасни, колкото са алкохола, цигарите или наркотиците.

„ Да нямаш други богове освен Мене” важи за всички нас – дори и за адвентисти.

 

               Пристрастие, благодат  и пътуване към дома

 

Ние всички плуваме в океана на благодатта. Църквата не може да си позволи да нарече греха с истинското му име, ако не нарече благодатта с истинското й име. По времето на Израил, Изходът беше „име” на благодатта – предвижване от робство към свобода. В контекста на това благородно и милостиво събитие беше даден закона. Най-добрата причина да се говори за греха е да се издигне високо благодатта и радостта от нея. Евангелието ни учи, че цената на греха е много висока, следователно и Божията благодат не е евтина – тя е безплатна, но не е евтина. Живот с Божията благодат изисква риска на вярата. Тя- благодатта ни моли да се откажем от всяка зависимост. „ Бог винаги се опитва да ни даде нещо добро, но нашите ръце са твърде пълни, за да го получим” – Авгуетин

Нашите зависимости изпълват пространството около нас, а там може да плува Божията благодат.

Призивът просто да се откажем от зависимостите няма да проработи, независимо кой” наддава” за него. Ние ще се проваляме отново и отново. Божието Слово ни учи да не се обезкуражаваме от провалите.

„ Праведният ако седем пъти пада пак става, а нечестивите се препъват в злото.” Пр. 24:16

Забележете, че праведните падат и се провалят също като нечестивите. Разликата обаче, благословената разлика е, че праведният отново се изправя, без да се валя в собствената си мизерия.

В пътя ни към свободата Бог ревниво пази нашето достойнство. Той добре знае, че зависимите се страхуват и се срамуват. Бог ни позволява да вземаме собствени решения, дори и тогава, когато предпочита Той да ги направи. Ако се нараним, Той ще бъде до нас отново. Това, обаче не означава, че Той е снизходителен и толерантен родител, Който извинява и игнорира последствията от поведението на детето. Такава толрантност по-скоро е малодушие, което не цени  детското достойнство и отговорност. В Божията вечна любов, последствията от нашите деиствия са реални, те могат да бъдат ужасни и ние сме отговорни за тях....но Божията любов остава непоклатима.

Църквата е добро място за израстване в благодатта, където грешниците могат да преживеят победа по пътя към дома. Това е мястото, където всички ние можем да се срещнем с Върховния Специалист, Който може да ни излекува от нашата зависимост и да ни помогне да захвърли патериците си.

„ Има такива, които  познават опрощаващата любов на Христос и които наистина искат да бъдат деца на Бога, но осъзнават, че техния характер е несъвършен, че животът им е грешен и те започват да се съмняват дали съряата им са били обновени от Святия Дух. На тях аз бих казала: Не се отчайвайте. Ние често ще трябва да паднем и да плачем в нозете на Исус за нашите грехове, но нека не се отчайваме. Дори, когато аме победени от врага, ние не сме, изоставени и отхвърляни от Бога. Не, Христос е от дясната страна на Бога, Който се застъпва за нас.”      Пътят към Христа

 

                                                              Мирослав Киш

 

X